В навечерието…

      …на новото десетилетие. Всички чудеса и всички трагедии, от трансвиолетовите до субчервените, от кипящите брулещи урагани до вечнозамръзналите реки, пречупващи светлината в хиляди багри, всичко, което сме очаквали и не се е случило и всичко, което ни е изненадало от мрака на непредвидимото. Краят на едно десетилетие – първото от новия век. Станахме свидетели на толкова много чудеса и въпреки това вътре се чувстваме недоволни и разочаровани. Защото можеше да бъде много, много повече.

 

      Няма да правя някакви големи изводи, няма да споделям променящи живота откровения. Аз съм само една песъчинка на един от безкрайно многото плажове на Вселенския океан. Мога да пиша единствено за вълните, стигнали до мен.

 

      Какво се промени през последните десет години? Е, със сигурност много повече, отколкото един-единствен човек би могъл да забележи. Еволюцията в киното, започвайки още в края на миналия век с „Матрицата“ и достигайки кресчендо преди година с „Аватар“ ни позволи да гледаме филми със смайващи визуални ефекти, често отвличащи вниманието от сюжета и още по-често отвличащи същото това внимание от липсата на сюжет, so to speak. За нещастие това е най-доброто, което мога да кажа за киноиндустрията. От друга страна някои sci-fi сериали ми направиха страхотно впечатление – Farscape, Stargate Universe, но най-вече Battlestar Galactica и Caprica. Религиозните багри на последния, комбинирани с бавното и некохерентно развитие на сюжета бяха причината да бъде спрян. Според мен това беше сериалът с най-силен потенциал, но изпълнението му не беше никак задоволително. Филмът, който ми направи най-силно впечатление през това десетилетие – „Петият елемент“. („Аватар“ е едно визуално лукумче; вярно – страхотна твърда фантастика, но след 10 години ще предпочитам да гледам повторно Мила Йовович пред Зоуи Салдана.)

 

      Най-голям напредък, без съмнение, виждам в комуникационните технологии и интернет. Информацията, или поне голяма част от нея, стана достъпна за масовия потребител. Растеж на масовата култура и отслабване на културата на масата (България е едно от изключенията, но всичко, предполагам, е въпрос на гледна точка; доста хора не биха се съгласили с мен). Виждаме и чуваме по-добре, създадени бяха повече предпоставки за самосъзнаване, злините стават все по-трудни за прикриване. (Не съм фен на конспиративните теории, но шумът около Wikileaks няма как да не е привлякъл и вашето внимание.) Въпросът, който си задавам, а и не съм единствен в това отношение, е дали обществото на следващото десетилетие ще е по-прозрачно? Ще виждаме или по-добре неправдата и още по-важно – ще имаме ли мотиви да ѝ се противопоставим?

 

     Are we there yet? Преди година бих оставил тази част за край на постинга с поглед, отправен към бъдещето с надежда за по-добра промяна. Наблюденията ми през последните месеци обаче ме задължават да взема някои фактори под внимание. Еволюцията на отворения софтуер не е толкова голяма, колкото ми се искаше. Вече съм писал в едно друго място за отвореното общество и какво би било ако всеки осъзнаваше участието си в една по-голяма система, в която отделният човек е просто работна клетка, една уникалност, която има същите права и задължения като другите такива. Случаят далеч не е такъв. Малко са хората, които жертват свободното си време, за да допринесат за общото благо. И въпреки това чудеса като Linux и Wikipedia не спират да ме изумяват. (Можи би някой би ме нарекъл лицемер при споменаването на Linux, след като съм твърдо привързан към Windows, но това е тема за друг постинг.) Съществуват тези единици, които осъзнават какво значи да си част от цивилизация. А както четох някъде – един от критериите за това колко развита е една цивилизация е времето, което прекарват нейните представители, когато не са заети с процеса на оцеляване (и адаптиране). Как прекарваме това „свободно“ време вече е мерило за цивилизоваността на отделния човек.

 

      Може би сме в лятото на интернет, когато всичко е позволено, а топлината и слънцето са безплатни. Дали на хоризонта се задава нещо различно, нещо, което ще ни накара да се адаптираме още по-бързо към набъбващите промени? За това – след малко.

 

      В социално отношение развитието на хората далеч не е толкова добро, но е в положителна посока. САЩ имат чернокож президент и макар да са далече от дните, когато биха избрали чернокожа лесбийка просто заради индивидуалните ѝ качества, американците се справят сравнително добре. Особено след като политиката Don’t ask, Don’t tell е на път да бъде отменена. За съжаление малко добри неща биха могли да бъдат казани за балканското население. А аз не бих се опитал дори. Но ще си кръстосам и пръстите на краката в молба следващото десетилетие нещата да се подобрят. (Макар че видимо България се превръща все повече в тоталитарна държава. И имена, сведени до символи като Б. Б., Ц. Ц. и други, будят отвращение.)

 

      Най-голямото развитие в музикалната сфера е технологично. Мрежи като YouTube и VBOX7 за споделяне на аудио и видео информация позволиха на милиони потребители да притежават своя-собствена сцена за изява и да заслужат своите пет минути слава. Отделни хора се изкачиха до ранга на звезди, или поне това, което „звезди“ означава в последните няколко години. Новото във втората част на десетилетието са социалните мрежи като Facebook. Навлизането на cloud-услугите, Web 2 и плъгини като Flash, надигащата се вълна, в която се превръщат развиващите се нови стандарти на HTML 5 подсказват както е на хоризонта на следващото десетилетие. В добавка персоналните мобилни устройства като таблети, клетъчни телефони, падове, уъркбуци и четци поставят началото на това, което на английски в интернет е известно като augmented reality. Дали през следващите години на пазара ще се появят очила, които разпознават обектите и хората около нас и ни представят допълнителна информация?

 

      …и пиратството в интернет. Нищо толкова лошо не е било използвано по толкова добър начин, или поне така го разбирам. Престъпление е трудът на много индивиди, специалисти, които са инвестирали в своето образование, да бъде краден. Може ли всяка съвременна инстанция на Робин Худ да бъде оправдана? От друга страна милиони хора, които не биха могли да си позволят да закупят дадено парче софтуер, се сдобиват с инструмент, който разширява полето на тяхната свобода. Не съм анархист, но анархизмът има специфично очарование, което ме привлича. Факт е, че съвременните социални системи (ССС?) са далеч от идеалните. Може би промяната лежи в това, което на път да се сблъска с нас. Можи би ни очаква едно наистина интересно десетилетие – по-бързо, но и по-безпощадно от заминаващото. Еволюцията винаги е зависела от адаптация и оцеляване (А&O). Революцията зависи от същите фактори, но те са изместени от генетично на социално ниво.

 

Някои груби спекулации за това, което предстои

 

Досега интернет винаги е бил безплатен (е, освен месечната такса на провайдера, но не това е, което имам предвид). Имаме достъп до безплатни новини, безплатна регистрация в пощенски услуги (АБВ и Gmail като пример), безплатни сайтове за споделяне, безплатни стрийм-услуги. Но според някои технологични наблюдатели това е на път да се промени. Големи онлайн вестници вече изискват абонаментна такса, за сметка на това обаче предлагат незабавно доставяне на новини. Склонни ли са потребителите да плащат за определени услуги или привилегии? Доста хора, ползващи интернет биха казали НЕ, но истината е малко по-различна. Наблюдавайте тези, които играят онлайн игри – милиони членове на Ордата и Алианса плащат месечна такса, за да играят в близардските сървъри на World Of Warcraft, въпреки наличието на стотици, ако не и хиляди частни безплатни алтернативи. Колко от играчите на Nemexia са готови да дадат пари под формата на СМС за платени услуги или просто за да персонализират как изглежда планетата им и какви екстри могат да използват в играта? Въпросът е по-скоро психотехнологически.

 

      Сливането на социалните мрежи с другите сайтове и портали, предлагащи информационни и мултимедийни услуги вече започна. Скоро интернет потребителите ще имат едно виртуално Аз, което запазва своята консистентност и кохерентност. Едно Аз, което представлява виртуалното отражение (не бих казал „сянка“, думата е далече от това, което се опитвам да опиша). Търсачки и реклами, пригодени за индивидуалните нужди на всеки определен човек. Проследяващи технологии, които маркират текущото местоположение и чертаят помощни карти с предложения и информация, специфично екстраполирана от записана дейност и активност на потребителя. Интернет започва да става личен. Ужасно по-личен. Кой не би плащал малки такси, за да бъде различен, за да бъде малко повече?

 

     Отделният потребител като артист – това вече се случва. Някои сайтове предлагат система за микрозаплащания. Човек може да предлага услуги като създаване на видео или аудио за нуждите на определен човек и това да му бъде заплатено. Вероятно бъдещето ще предлага много повече място за творчество, създавано за конкретни цели. Дали това отнема значението на творчеството? Едва ли. Но подобна система обогатява начините за изява на артистите. И осигурява вероятност и възможност тази изява да бъде заплатена.

 

      Въпросът тогава е – може ли отвореното общество да е такова, в което не всичко е безплатно и въпреки това всеки е свободен да твори и да се изявява по начин, удобен и предпочитан от него?

 

      Дали ще разберем в предстоящите десет години… можем само да гадаем.